I.S. Джоунс (I.S. Jones) е писателка, която дълго време е бил уважавана за своята поезия, която притежава завладяващи и омагьосващи качества. Нейният дебютен роман, "Bloodmercy", избран от Никъл Сили (Nicole Sealey) за носител на наградата APR/Honickman First Book Prize за 2025 година, е изключителен. От самата първа линия, в която се казва, че насилието е провал на комуникацията, читателят е погълнат от възможността за поезия в такава директна формулировка.

"Bloodmercy" преосмисля историята на Каин и Авел, представяйки я през призмата на сестрите, в дълбочинна хроника на кодепенденцията и последствията от нея. Картината на Шон Тодор (Shawn Theodore), изобразяваща две чернокожи момичета със свързани плитки, които не се гледат взаимно, служи като фон за стиховете на Джоунс, които не спират да предизвикват дискомфорт и трансформация.

Джоунс представя различни регистри на говорещите, които непрекъснато вдъхват нов живот на разказаните събития. Тя задълбочава и усложнява известната история в процес на порастване, трансформация и обработка на злоупотреба, с уважение към приноса на всеки участник в библейската история. След излизането на "Bloodmercy", Джоунс споделя как е чувствала емоционалната тежест на написването на книгата и как е разбрала, че истинската работа не свършва с публикуването.

Джоунс описва как е важно да улови читателя още от първата линия. Тя вярва, че много от любимите й стихотворения изграждат напрежение още в началото. Книгата е силно повлияна от филми, които са оформили нейния вътрешен свят. Нейният опит в Целестинската църква на Христос добавя допълнителен слой към поезията.

Тема на гротескното е особено важна за Джоунс. Тя иска да създаде история за момичешкия опит, която отразява собственото й израстване. Въпреки че не е убивала живи животни, майка й я е научила как да обработва пиле и риба. В книгата темата за разложението играе съществена роля – то символизира неизменността на времето.

Джоунс подчертава как красотата може да се намери в места, които обикновено се считат за лишени от нея. Гротескното в контекста на книгата е мярка за оцеляване – ако тя е гротескното същество, което всички вярват, че никой няма да се опита да я нарани.

В книгата "Bloodmercy" се наблюдава свързването на различни теми и идеи. Заглавието само по себе си носи множество значения – "кръвна милост" означава не само родство, но и история и свързаност между хората. Джоунс разглежда как връзките между сестрите са почти кодепендентни.

При разработването на различните гласове в книгата, Джоунс използва Ева като свързващо звено между Каин и Авел. Тя представя конфликтите между сестрите като следствие от Ева, която играе важна роля в тяхната история. Възможността за поезия в "Bloodmercy" произтича от желанието да се изразят сложните отношения между героите.

Джоунс споделя как митотворчеството ѝ позволява да преработи историята на семейството си и да създаде нова реалност. Чрез поезията тя се опитва да запълни празнотите в собственото си разбиране за миналото и идентичността.